Търсене в този блог

неделя, април 13, 2008

Из "Наръчник на любителя-микробиолог":

Здравейте, приятели. Убеден съм, че всеки един от вас, все някога е искал да има домашен любимец. Я котка, я хамстер, я някоя друга "гнусна и миризлива", според родителите ви, твар. Ето ви една чудесна идея как да се сдобиете с цяла колония домашни любимци, които никога не биха опикали персийския ви килим (в случай, че вие или родителите ви притежавате такъв...)
Най-тържествено бих ви предствил един нов клас универсални супер домашни любимци - актиномицетите. Това са една своеобразна и уникална група низши гъби - толкова пухкави и сладурести, че не бихте им устоили дори да бяхте адски стиснат и коравосърдечен тип... Спечелих ли вниманието ви...?
"От каде могат да се намерят актиномицети, и как се отглеждат тези чудни твари" - ще запитате вие. А аз съвсем закономерно ще ви отговоря, ( в случай, че ме запитате, което, убеден съм, ще направите...рано или късно, всички го правят...) че актиномицетите са навсякаде около нас. Има ги във въздуха, водата и най-вече - в почвата. Множат се в прахта по вашата секция, по перваза ви, а в изпражненията на вашия кокер-шпаниол са удивително многобройни (и щастливи - благоденстващи и проспериращи в тази хипертрофна среда). "Как мога да ги уловя", усещам, е въпроса, напиращ във вас. Всъщност, учудващо лесно. Вземете си едно голямо шише с боза, изпийте бозата, миксирайки я с ракия и сандвичи с майонеза (за мезе) и върнете (повърнете) обратно част (около 250 мл.) от вече частнично гастро-ентерологично преработената полу-хомогенна смес (а. к. а. - "манна небесна").
Та-ра-та-та-та-тааа! Вече имате хранителна среда, честито! Но нека не губим време в празни приказки, оргии и гуляи, а да продължим отвержено с преследването на нашата заветна цел. А именно - сдобиването с актиномицети, за домашно отглеждане (ако някой е забравил целта ни, злоупотребявайки с хранителната среда). Време е да стерилизираме средата, преди да я инокулираме, запържвайкия на бърз огън с малко масълце и в тенжера под налягане (3 атм., 5600-5654 град. по целз., 342-358 мин.) Моля, бъдете прецизни! Прецизността е главен добродетел на любителя-микробиолог!
След стерилизация, вече разполагаме с подходяща среда за развитие на актиномицетите - чиста и хранителна като майчино мляко! Нека ги добавим и тях, инокулирайки (т.е. инжектирайки ги) от 10-моларен разтвор на купрологичен материал от домашно куче (или от каквото имате възможност, за любознателните препоръчвам изпозлването на собствен купроложки субстрат, лично производство, под надслов - "отгледано с любов"!) След инокулация, измийте ръцете си с чешмяна вода. Ако имате рани - уринирайте върху тях, както са ни учили нашите баби*...
Нека обобщим. Вече имаме хранителна среда инокулирана с актиномицети. Остава само да наблюдаваме с нескрит, по детски, интерес, колонизацията на субстрата. Ах, как само растат колониите им, делят се, множат се и се развиват!!! Сигурен съм, че развитието на културата ще предизвика във вас чувства на възторг и душевен екстаз, извисявайки ви до достигане на своеобразна нАучна нирвана. Лично аз ви препоръчвам да поставите лабораторния съд (т.е. - шишето от боза) в хола си, кадето вие и вашите семейни приятели ще можете да му се любувате на воля. Каква завист ще предизвика то във колегите от фирмата, и какъв интерес - във вашия шеф. Колегите ви ще злобеят, а вие ще летите нагоре в професионалната йерархия. Нещо повече, освен професионален успех, актиномицетите ще вдъхват и щастие и увереност и в личния ви живот. А това няма как да си проличи, приятелката ви ще остане доволна. Ако нямате такава (понеже твърде голям процент от хората занимаващи се с микробиология остават недооценени от противоположния пол и умират в самота и забвение, отдавайки живота си на своите деца - микроорганизмите и евентуално на имагинерните си приятели, ако са имали достатъчно въображение да си измислят такива, докато размножават гъби...) скоро ще си намерите, уверявам ви.
А сега какво друго ви остава освен да си купите една голяма боза от близкия супер и да се впуснете в едно чудно лабораторно приключение, в което ще се докоснете до тайните на сътворението, ще преосмислите еволюционната теория на Дарвин по свой начин и не на последно място - ще се сдобиете с едни чудесни домашни любимци, които ще ви останат приятели до гроб и никога, ама наистина никога няма да пикаят върху килима ви!

(*Из спомените на автора: "Веднъж с брат'чед ми намерихме нек'ви бръснарски ножчета, с които се нарязахме. Баба Цонка каза да пикаем върху раните си. Ние пикахме. Раните ни заздравяха благополучно...")
Публикуване на коментар