Бълновиденията на едно пияно мескалиново същество

Пишем стихове в нетрезво състояние

В отчаяние, на разстояние...

И квот си щеме знайме,

И квот си щем не прайме...

„Тукъй тъй“ и „тъй шай то“!

Подписвам се като

„Едно пияно мескалиново същество“

под всеки ред – и най-отзад и най-отпред...

Пластелин MC в пастелни шарки шари.

Падат бомби кат‘ шишарки...

Не останаха угарки, ба-тен-це...

Желая хемороиди на всяко ем-це,

от все сърцеJ

Аз съм абстрактен...

Ебете се!

Не моете да ме съдите от височината на мойто превъзходство...

И богуугодно дереже.

Не съм деграде...

Пък!

Или съм?

Ко май бе, и днеска пак само себеси съм...

Кво да напрая, че имам толкова много лица?

Да влизам от филм във филм за мен е игра.

Играя си я и си нося кръста.

От тоя ланец чак заболе ме кръста.

Бъди както си си!

Яж кактуси!

И бъди както Сиси...

Пушил, свил, сипал – пил...

Като едно голямо жълто пиле

На разходка по луната.

С поглед под полата.

Свлечен...

Аз съм изсулен, ти си отвлечен,

аз съм нажмулен, ти си разтечен…

Никуму ненужни бавни мудни думи.

Рецитирам рецитал на струни.

И свещичка свети в мрака...

После скачам и осирам трака…

Отнемам кухарката на китариста и я чупя във главата…

На оператора…

И всичко свършва.

Пак оставам си пияна мърша...

Пак пиян във мрака сълзи бърша

„Тукай тъй“ и „тъй шай то“.

Едно пияно мескалиново същество