Търсене в този блог

събота, декември 01, 2012

Бълновиденията на едно пияно мескалиново същество


Пишем стихове в нетрезво състояние
В отчаяние, на разстояние...
И квот си щеме знайме,
И квот си щем не прайме...

„Тукъй тъй“ и „тъй шай то“!
Подписвам се като
„Едно пияно мескалиново същество“
под всеки ред – и най-отзад и най-отпред...

Пластелин MC в пастелни шарки шари.
Падат бомби кат‘ шишарки...
Не останаха угарки, ба-тен-це...
Желая хемороиди на всяко ем-це,
от все сърцеJ

Аз съм абстрактен...
Ебете се!
Не моете да ме съдите от височината на мойто превъзходство...
И богуугодно дереже.
Не съм деграде...
Пък!
Или съм?
Ко май бе, и днеска пак само себеси съм...
Кво да напрая, че имам толкова много лица?
Да влизам от филм във филм за мен е игра.
Играя си я и си нося кръста.
От тоя ланец чак заболе ме кръста.

Бъди както си си!
Яж кактуси!
И бъди както Сиси...
Пушил, свил, сипал – пил...

Като едно голямо жълто пиле
На разходка по луната.
С поглед под полата.
Свлечен...
Аз съм изсулен, ти си отвлечен,
аз съм нажмулен, ти си разтечен

Никуму ненужни бавни мудни думи.
Рецитирам рецитал на струни.
И свещичка свети в мрака...
После скачам и осирам трака
Отнемам кухарката на китариста и я чупя във главата
На оператора
И всичко свършва.
Пак оставам си пияна мърша...
Пак пиян във мрака сълзи бърша
„Тукай тъй“ и „тъй шай то“.

Едно пияно мескалиново същество

Публикуване на коментар