Накъсана лента

Изсулен повръщам на ъгъла, зъзнещ и схлупен...

Ступорен, в ден мазен, смазан, ужасен и кален...

В черно-бял филм, с накъсана лента,

надъвкана, скъсана и със тиксо лепена...

Откъс от Париж, в който драйфам във Сена...

Преял със бАхур, поръсен с култура.

Колкото - толкоз, или колкот' за вкус...

Просто съм луд, или просто съм прост...

Зацепил във рими, бягайки крос...

Дибидюс гол, тръгнал бос, на ушенце с коз...

Усмихнат, в залеза се давя, щот добре ми се отдава..

Да пуша ми ходи и затова го избрах...

И най-големия ми страх е да умра от смях?...

И дебна, настръхнал големия Крах...

Треперещ, напрегнат, в неделен следобед, 

Объркан, изтръпнал, изпаднал в тревожност...

След сутрин със бяло...с тръпки подкожно...

И мисли спохождат...

Да скочиш от шестия етаж, далеч не е сложно...

Няма невъзможни неща, дръще ме, щото летя...

Карам кай-сърф и съм хай, и във кръв..

реки текат, остриета секат, удрям те с прът...

... тука бийта насича , фитила се пали, дими, пращи, че и пука

Разтревожен, оглеждам се пак за кука

Пускам си филма и забаравям как и защо съм пак тука...

С вас открит съм.

...и винаги признавам си когат‘ разбит съм.

Боксувам във киша, и се правя че пиша,

в неделен следобед, за бога не мога...

Джазче да пусна, да се поотпусна

От кишата, света и суетата прикрита...

Позата, кича и всичко, коет‘ не ми тича...

И да задишам в тишината сам до насита.

Търкулнал бутилка с ракия изпита...