И днеска не ми се получи...

Живота ни минава в приготовления за живота.
И докато се обърнем се оказва, че няма за какво вече да се приготвяме
Ебаси тъпото...

Днеска усещам ефекта от този процес с пълна сила.
Изяде ми съботата.
Депресирах се, а дори не можах и да се напия.
Бях твърде уморен и твърде наяден, тъй като цял ден нямах време да хапна и накрая се натъпках като Годзила след зимен сън...

Ебаси тъпото, отново...
Още един ден от остатъка на живота ми си отиде...

Както и да е, не мисля вече така, зрял човек съм, а не тийн-идеалист и не ми ходят тея незрели и свръхемоционални лафчета...
И все пак...

Ебаси безмислената събота, в тва иначе толкова прекрасно време....

Както и да е...

Ебаси тъпия блог, стана, няма значение... Изобщооо - много съм разочарован!

Искам да завърша с нещо позитивно поне накрая:
Ето го - "Лека нощ и се обичайте!"...
И аз бих ви обичал, групово, ако ми позволите...
И да не ми позволите, споко, аз пак ще го направя.
Защото... Аз го правя, правя, правя...

Правя го, ама май пак само наум...
И днес така... Пак не успях, пак не ми се получи...
Но споко, утре вече наистина смятам да избухна!
Вече наистина...