Търсене в този блог

неделя, февруари 26, 2012

Не зная...


Между четири ъгли, на четири очи (запетая)
Прехвърлят искри в нечестни игри (и за какво говоря не зная)
На нечетни честоти,
дрънкат струни, струят рими и...
Строят кули криви, във облаци не бели – сиви...

Там...

Съм и аз но защо съм, не знам
Какъв съм, във блян, искрен, прям...
Последен или пръв съм...

Какъвто такъв... съм.
С накривен калпак
Кален хлапак,
Нагъл глупак... и тей нататък (че ако не спра редът няма никак да е кратък)
...
И за похлупак
Аз а медър ъф фак’
Прая рап рап на ташак...
Пак
...
Исках да порасна
Да се променя
Но не можах...
И затова се скрих...
Някъде около 2010
В тъмен ъгъл, в кашето с масета
С’счупен бинокъл
Гризя кокал... от манджа отдавна изветряла
Да пуша ганджа май най ми се отдава
Да злея и да пея... и Сашко да ми става...

И те така...
Няма такива мисли, нито словестни пътеки
Сюжетни линии... и пътища нелеки
Сценарий, фанфари...
И преди секс пуша само Мари.
Коз, цици, пици, бири, ракии, рап лайна...
Лапат ми под бара нейзвестни ъндър-ейдж деца...
А може би и малката ти дъщеря...
И те така...


Публикуване на коментар