Не зная...

Между четири ъгли, на четири очи (запетая)

Прехвърлят искри в нечестни игри (и за какво говоря не зная)

На нечетни честоти,

дрънкат струни, струят рими и...

Строят кули криви, във облаци не бели – сиви...

Там...

Съм и аз но защо съм, не знам

Какъв съм, във блян, искрен, прям...

Последен или пръв съм...

Какъвто такъв... съм.

С накривен калпак

Кален хлапак,

Нагъл глупак... и тей нататък (че ако не спра редът няма никак да е кратък)

...

И за похлупак

Аз а медър ъф фак’

Прая рап рап на ташак...

Пак

...

Исках да порасна

Да се променя

Но не можах...

И затова се скрих...

Някъде около 2010

В тъмен ъгъл, в кашето с масета

С’счупен бинокъл

Гризя кокал... от манджа отдавна изветряла

Да пуша ганджа май най ми се отдава

Да злея и да пея... и Сашко да ми става...

И те така...

Няма такива мисли, нито словестни пътеки

Сюжетни линии... и пътища нелеки

Сценарий, фанфари...

И преди секс пуша само Мари.

Коз, цици, пици, бири, ракии, рап лайна...

Лапат ми под бара нейзвестни ъндър-ейдж деца...

А може би и малката ти дъщеря...

И те така...