Никой не иска да общува с мен...

...Понеже съм тъп и още от малък имам добре изразени логопедични проблеми. Плюя по хората, по случайни минувачи и седящите в градски транспорт (особено когато аз съм прав, направо им ливвам едно мини фонтанче отгоре). Плюя когато рапирам и/или прая бийт-бокс (напоследък съм задобрял значително, честно ви ка'ам...). Плюя и като чопля семки. Като камила, както каза Свилката. Той и Свилката има проблеми, ама нема да го почвам, че ш'ми са разсърди к'ъвто е раним такъв един...
Като малак, мноо заеквах. Четях книжки за динозаври и исках да бъда палеонтолог. После исках да продавам рибки на пазара, понеже се зарибих по акваристика. После исках да стана рапър, шото почнах да слушам рап. Някаде посредата, между последните две, ми се прииска да стана и космонафт или художник, понеже си рисувах комиксчета през цялото време на скромното ми детско битие-житие. Ае, бях си смотаняк с кофти прическа и червени бузки. Викаха ми че съм дебел. Не всички. Само един съученик, де - Айшо - абсолютен нещастник, понякога го биех, макар че, от друга страна, ми се водеше за приятел и дори му помагах с домашните. Завиждаше ми, че зубарките ме харесваха. Хах! Кофти ми е за него. Сега бачка като общак, във Варна сигурно.
Иначе, пооотраснах, но все пак си оставах същия сдухал, колкото и да се праех на забавен тип... Аве, всъщност, ей ся се замислих, защо ли тръгнах да ви разказвам историята на живота ми?Не тва ми беше идеята. Всъщност искам да ви споделя, че на поселдък ми липсва дар слово и усет към естетиката. Загубил съм пламенния творчески жар в себе си. Или почти съм го загасил. Тря'я да нарисувам нещо, примерно, или да съчиня поема. Неква разтърсваща и сърцераздирателна. Бе, дайба, не моа ве! Клиширано ми е. Всичко. И аз съм просто едно лигаве, което си мисли, че когато се лигави (и буквално пуска лиги, плюе и хвърля баластра, дъвчейки) сътворява и нек'ъв (к'ъвто и да е) хумор, по време на тоя процес (т.е. - слюноотделянето). Е, да, ама - не! Ъъъ! Даже не знам какво да ви кажа... Не обичам да говоря. Искам да издавам звуци. Или да се оригвам. Винаги го правя естествено, от душа. Айшо, например, можеше докато се оригва да каже "Али Баба и четиридесетте разбойника". Аз не мога да кажа нищо смилсено, дори и когато се оригвам. Йазък, че станах висшист. А Айшо - общак. Заслужаваше ли тази съдба? С тези таланти? Деба живота му! Нещо не е както трябва да бъде...Още не съм открил причината, но когато това стане, абе - ако стане, ше ви го наирусвам и ш'ви го представя схематично под формата на подробен план, с легенда и цветови означения, които да ви радват, галейки нежно сетивните ви рецептори...

Целувката на октопода...

Обичам мекотелите..Толкова са мекички и такива едни..желирани като желибончета..Октоподите са супер суйит, понеже могат да си сменят цвета на горния епидермален слой и така да се..къпят във всички цветове на дъгата..Като калейдоскоп са..От друга страна, обаче, интересното при тези чудновати творения е способността им да бълват мътилка отзад (чрез специални жлези) и чрез реактивни движения да се спасяват от неприятели. Пускат мътилка и дим да ги няма... Врага е объркан и ошашавен. Шах и мат, миш и маш!
Освен това октоподите имат големи очи, с които те гледат някак...човешки. Вековна мъдрост се крие в погледа на тези реликти, надживели динозаврите... И що мъка се е събрала в сърцата им, по трънливия и тесен филогенетичен път на вида в общ еволюционен план. Живота ги е облъскал, както и...събитията със случаен еволюционен характер. Успели са да се преборят с патос в борбата за оцеляване и да разпрострат пипала над морета и океани от тук... до края на света. Удивлявам се от тези уникални създания. Удивлявам се и благоговея. Резпект за октоподите!
Не знам дали знаете но октоподите имат човка. Да, имат твърд рогов клюн от калциев карбонат, с чиято помощ разчупват черупки на охюви и миди. Трошат ги и ги хрускат като пуканки или чипс. Бруатални са тея копеленца, брооооу!
Друго, което ми направи впечатление, относно октоподите, беше изказването на един приятел, което ме потресе. Ще ви въведа в обстановката като цяло, но ще се придържам и към стремежа си да бъда кратък, предавайки в крайно резюмиран вариант смисъла на целия разтърсващо откровен диалог:
"Напушихме се със Стоефчо. По едно време той ми сподели, какво е неговото усещане при яденето на октоподи. Първо, каза Стефчо, лапаш някое от пипалата на октопода и ги..засмукваш..Смучеш ги, а те са толкова меки и...леко лигави. Имат малки, деликатни вендузки по долната, кадифена и бебешки розова обагрена повърхност, които галят нежно небцето ти. Засмукваш пипалцата едно по едно, всмукваш ги навътре, получава се вакуум. Постепенно ги поглъщаш. Пипалата. Едно по едно...Накрая остава само главата с онези две големи очи, които те гледат умно, докато засмукваш и останалата част от мекотелото. Ти го засмукваш, то те гледа... Неуписуема картина! В крайна фаза поглъщаш и главата, но понеже "клюна" на октопода е твърд и няма как да се свие, остата му минава през твойта уста... Докато го поглъщаш, октопода може да те целуне... Може и език да ти пусне... не се смущавай, пусни му и ти, и продължавай да го засмукваш, докато го погълнеш цял!"...
Не знам... Стефчо учи в ФМИ и е приятен младеж.. Малко ме оздачава, май е наркоман, но...да не издребняваме, в наши дни кой не е...
И все пак си има чар в мекотелите не мислите ли... Магията на мекотелите! Целувката на октопода!...Винаги ще я помните. Това е най-голямата, разтърсваща и себепоглъщаща целувка на света...Потапяте се в нея и света потъва в мъгливи проблясъци като отражения от уличните лампи по мокро от октомврийски дъжд стъкло...
Целувката на октопода! Опитай я и...вече никога няма да бъдеш същия!

Ръждясала фабрика

Живея в фабрика ръждясала...Гноясала...
А всеки работник гладен е. За ракия жаден е.
Хърбав, счупен, болен, миризлив...
С пъпки, афти, хиф и тиф...
Приятели са ми... и аз живея с тях.
Пушим сас и топим във майонеза хляба.
Пием боза и си делим по равно коза.

За нощна смяна пак се правим зле...
С гащи дочени към фабриката крачиме...
Деад-метъла и траш-пънка от душица тачиме...
И по пътя от моста на влюбените драйфаме...
Пръцкаме и дръжките във рейса шлайфаме.
С шкурки стържем, прайм стружки и опилки...
С отверки върху седалките гравираме...
Серем, цапаме и онанираме...
На вашата култура гордо се изсираме...

Отиваме за работа, за нощна смяна...
Туптят във такт сърцата от стомана...
За обществото днес сме като за стомаха язва-рана...

Живеем ей-така, като признаци от соц-а...
И скитаме нощем край турбините на ТЕЦ-а...
По ръждата се катериме като гекони...
И си правим дрехи-къщи от найлони...
В братство, равенство и мир...

Кремикровци е наш, и цялата околна шир...

По цял ден кибичим и хард-сръбско бичим...
Жмел жулим и цигли от цимент полепнал шкурим...
Чадим, сееме, култивираме, берем и вадим...
Даряваме децата ви със... радост... светлини!
...Ацетон и всекакви летливи етери!...

Хей, деца, Дядо Мраз дойде!!!
Хайде всички да се налъхаме с кале!!!

Графична лирика...

По пешеходната пътека в черно-бяло разчелянвам се...
По пътя губя се, пилея ся, разшивам се...
В асфалта със студа в едно се сливам...
Полягам леко и заспивам...
Чезна, мръзна, избледянвам...
С мрака слепвам и се удължавам...
Понасям се...
И влизам всякаде...
В ъглите керамично павирани...
По тротоарите разбити и...бордюрите разпукани...
Стържа със подметки...
С метални кънки - остри, тънки
Надбягвам се със мрака

И искри изхвърчат под краката ми...
...
И после чадя сам и сядам до варела...
На завет, сянка и опора.
Сам съм, но и друго не ми трбява...
Всиждам всичко и навсякаде понасям се...
Мисля всичко.
Всичко знам.
И чувствам всичко.
В душата ми е врящ казан...
Катранен...
А катран по ръбовете стича се.
Капе като сладко от къпини.

Поема с лирика графична.
На фон на саксофон и грамофони.
Джаз, тих ритъм и във сенките отпускане...
Свличане във ъгъла.
В калта въвличане.

...

Психарии и мистерии...

Психарии, мистерии,
цимент, бетон, тухли, мухъли, в мрака бухали,
копали дървари, скърцали дървояди,
гризали, в мозъка влизали,
ходове, бодове, шев и кройка,
лабиринти въртящи се в торнадо...
мазно, тъмно, страшно, гадно,в малко мръсно гноясало тяло...

По 20лв. на глава и забравяме за тревата...

Някой беше казал, че корупцията е навсякаде около нас. За мен, обаче, дълги години тя беше по-скоро новина от вестниците или телевизията. Не се бях сблъсквал очи в очи с нея, не я бях помирисвал и докосвал. И така си живеех необезпокояван и неоскверняван щастливия си животец, докато един ден не ми се наложи да... откупя ареста на една приятелка...

Беше петък вечер. Бяхме в един клуб в студентски град. "Строежа" се казва... Посетителите са нещо средно между авангардни и модерно мислещи хора, отличаващи се от тълпата, и...обикновени наркомани и алкохолици. Аве с няколко думи - твърде алтернативна и субкултурна социална прослойка. Ако може въобще да бъде "социална", понеже повечето от тая младеж са явни анархисти и бунтари, врагове на всичко, което започва със "соц". "Доста изсулени" - би казал баща ми. "Деграденца" - бих казал, с лека иронийка, аз...

Та, в тоя конкретния петък бях излязъл с едни приятели (не се сещам даже точно кои) като, междувременно, се запознах и с една девойка и един младеж. От лаф на лаф и от бира на бира - излязохме отвън... И (чудех се дали да го премълча това, ама айде...) пушихме трева. Марихуана, канабис, Cannabis indica/sativa или както и да го наричате... Не поощрявам употребата му... Но, доколкото ми е известно, не употребата, а притежанието на забранени вещества, е нарушение, което може да те подведе под съдебна отговорност и т.н... В случая, когато милите ни господа офицери ни бяха забелязали и се прближиха до нас, ние вече бяхме приключили с каквото и да е. Верно, че единия отбеляза, че "дима ни още не се е разсеял", но...това не доказва нищо. Всякакъв вид запалена трева (сено, слама, райграс. люцерна и т.н.) има почти индентичен и подобен мирис на дим, особено отдалеч. Как ли са ни надушили? Може би са придобили супернюх в продължение на дългогодишната си практика? Аве големи хитреци са си тея ченгета, като цяло... Особено ако става въпрос за нечие нарушение, от което могат да си приберат некой друг лев. Левче по левче и...накрая се образува една крупна сумичка, никому неизвестна и необложена с данъци. Е, после, покрай тая корупция или по-скоро - масова корупция ('шото тя си е доста масова като явление), как нема да има и..."сива икономика", питам аз?!?...

Както и да е, въпроса тук е, че момичето, с което бяхме, имаше малко трева в себе си, което се води за нарушение на закона... След като полицаите я намериха, понеже тя доброволно извади "всичко, което носи в себе си", по нареждане на полицая, започнаха едни въпроси - "ама какво е това, я кажи сега" и т.н. Все едно те не знаеха много добре за какво става въпрос. После почнаха да ни развиват едни теории, как за това ти оставало досие за цял живот. Питат ни кой-какво учи и т.н...Аз си казах, че уча екология и ние "еколозите" и без това не се обичаме от сега много-много с полицията, така че ще го приживея. (Аве, бех доста пиян, ако трябва да бъда честен и въобще не ми пукаше...) Едното момче, обаче, учеше за строителен инжинер. Полицая му разправя как щял да стане инжинер сега, с т'ва опетнено досие... Следствия, задържания, арести... Ами какво ли щели да си кажат родителите ни като разберат какво правят децата им и т.н...

Кофти скроена психо-атака... Или по-точно резюме към едно зле прикрито предложение. Ние, естествено, схванахме за какво иде реч. Питаме го - "Ок, к'во правиме сега?"-а единия полицай (тъй като другия се беше отдалечил да наблюдава да не дойдат други колеги случайно) почна да разтяга едни локуми -"Ами, не знам, вие кажете". Той много добре знаеше за какво става въпрос, просто си беше отработил тактика да не говори за цифри и пари. Записвателни устройства днес има всякакви, дори в мобилните телефони ги има... Тоя пич и тая девойка се бръкнаха и му подадоха по една двадесетолевка. Полицая, обаче, гледаше някак' недоволно. Усетих намека. Бръкнах в портфейла си и подадох на пича до мен още една двайсетолевка, за да я подаде на ченгето. Пича нещо не разбра и се опита да я скрие, за да "си я изпием ние после, а не куките" - както сам се изрази, но полицаят го забеляза и се смръщи. Усетих, че цялата "сделка" отива на провал и затова му казах само - "Дай парите на човека". Даже се усмихнах и ведро погледнах ченгето в очите. Той му ги подаде и ченгето си ги взе. Пожела ни лека вечер и..."да не се навъртаме много наоколо" Остави дори пакетчето с тревата. Е, значи не е било толкова заради тези... опасни за здравето на индивида и обществото, забранени вещества, а...чисто и просто заради парите. Използваха закона за да ни вземат 60 лева. Оставиха ни тревата, може би от чувство за колегиалност. По пътя към вкъщи може да попаднем и на други техни колеги. И те са хора, и те семейства хранят...

Бях ядосан. Представях си как следващия път ще инсценираме подобен случай с пакетче джоджен или чубрица. В главата ми се въртяха едни сюжети, едни скрити камери, едни "Господари на ефира", едни телефони "Спри корупцията в МВР" и т.н... После, обаче, се позамислих. Всъщност, това, че тея ченгета бяха подкупни, спаси моята приятелка. Иначе, положението и се усложняваше доста. Окей, тогава! И самите ченгета знаят, че това, което вършим, не е чак толкова опасно. Просто използват еди-си-кой закон за да изкарат незаконно по някой друг лев. Абе, всъщност, доста си изкарват, но да не издребняваме... Проблема, обаче, ще дойде, когато същия този подкупен полицай, вземе 20лв. рушвет от еди-си-кое лице за управление на МПС в нетрезво състояния и 500-600м. надолу по пътя същото това лице прегази 8 годишно дете... Кой ще е виновен, тогава?...Не ми се мисли дори...

Просто - законите са направени неправилно. Не бива да се смята за престъпник някой си младеж заради угарка със съмнително съдържание в джоба... Докато, в същото време, всички знаем, че "големите риби" си "плуват" на воля и тях никой не ги закача. Пък и 'що да ги закачат? От нек'ви келеши вземат 60 кинта за едно малко, полупразно пликче с трева. Колко ли могат да вземат, ако заловят някой с по голяма пратка? Замислете се. Полицията няма интерес да спира и арестува диларите. Толкова е по-лесно с... обикновените "наркомани" по улиците. И без това са доста. Не можем ли да кажем, че еди-си-кой, странно изглеждащ растаман, е квартален дилър, опитващ се да утрови децата ви. Ето ти новина за пред общестото. Още един "обществен враг" зад решетките, още една бляскава пришивка по пагоните на "образцовия" офицер!!! И после някои ще ми говорят, че системата не работела добре... Да, бе да...
Според мен, обаче, схемата ,за жалост, е следната: Хващат някой тинейджър със семейни проблеми и нисък успех в училище, да пуши трева. И веднага - в детска педагогическа стая, викат майка му и баща му, после го пускат. Баща му започва да го бие системно, а момчето напук започва да друса и амфетки и съвсем за*бава училището. Хващат го отново. Вкарват го в ТВУ, където става жертва на изнасилвания от по-големите - престъпници и роми. После - в психиатрията, кадето му минава живота, клатейки се на една пейка в градината на психодиспансера и говорейки си сам на себе си. Чудесен живот. Чудесна социална политилка, чудесни закони. Така трябва да се постъпва с всеки престъпник. Особено, когато не е имал достатъчно пари да си плати, когато е трябвало...

Чичо Гошо се връща на село...

Чичо Гошо не бе родом от София. Е, естествено, на всички казваше, че е кореняк-софиянец, и както всички останали 'софиянци', старателно прикриваше провинциалния си произход. От време на време, обаче му писваше от смога, трафика и прахта в Люлин 10 и си хващаше влака до едно малко градче, от което бе родом. Казваше се Попово. Чичо гошо, естествено, като един истински скръндза, не се минаваше да си купи билет, директно до Попово, а си вземаше до предходнната спирка - с. Славяново. Така спестяваше известна сумичка, която би уползотвирил по-целесъобразно, както той би се изразил, в едно местно кръчме, което той, бе започнал да посещава още като юнуша. Постепенно си бе изградил среда, там. Запозна се с чудни хора, богати на истории и с жива фантазия. Обогати се от контактите си с тях. Жалко че повечето заминаха - или за Варна (а.к.а. 'Малкото Попово'), или за Испания, или, както и той самия бе направил, бяха инвазирали Столицата. Не малка част от тях умряха от цироза. Въпреки всичко, бяха щастливи. Един чудесно изживян живот!
Чичо Гошо бе развълнъван. Влака тракаше монотонно из полетата на Дунавската равнина. Бяха минали Плевен и Павликени... Наближаваха Г.Оряховица - гара с възлово значение за БДЖ-линиите в България. Абе, с две думи - пътуваха. Няма да навлизам в дребни подробностни и детайлни описания на околните пеизажи. Той, чичо Гошо, и без това не забелязваше дребните детайли, не обичаше природата и не се впечатляваше тъй лесно от разните му там художествени измислици. Не беше артист, а по-скоро абсолютен рационалист (или дребнав битов човечец, ако така ви харесва повече), който смяташе поетите, художниците и всек'вите му там подобни изчанчени типове за меки китки, или направо - педерази...
Най-накрая влака акустира в Поповската гара. Чичо Гошо си хвана дочената чанта, скочи в местния автобус №2 (една от общо двете линии, обслужващи китното градче, от време на време) и с футболен хъс се запъти директно към Кръчмата, с главно 'Къ'. Е, естествено трябваше да мине, формално, през родната си къща, да си остави багажа, да хапне туй-онуй, квото старата му майка е наготвила (демек - специален празничен обяд, понеже за нея тоя ден е доста 'светъл'), да я забаламоса, отговаряйки на скучните и въпроси, набърже, да се обади на аверите и - дим да го няма! Речено-сторено!...

Кратки бележки от автора:
Приключвам си нощната смяна, изпивам си чая, изпивам си кафето, 'фащам си влака за Попово Сити Бейби, карам си часовете кормуване, земам си практическия изпит за управление на МПС, напивам се за 3 ве4ери - 4 пъти и...се връщам за нощна смяна, отново. Предчувствам, че заедно със Чичо Гошо ще си прекараме чудесно, осъществявайки, един вид, своеобразен културен обмен. Дано да е останало нещо свежо...

Чичо Гошо посреща Нова Година!!!

Дойде най-накрая и последната вечер на 2007-ма. Демек - Новогодишната вечер, която всички чакаха с трепет и заредени с много ракия. Говоря за старите поколения, те младите пият всичко друго, но не и ракия. Какво неуважение към традициите на нашите бащи и дядовци, какво незачитане на това културно наследство... Шото ракийцата си е баш' културно наследство. Гледах едно табло за външна реклама на "Bulgariq.info" или "Bulgariqinfo.net", не се сещам точно, кадето ни приканваха нещо от рода на "Избери символа на България пред света" или нещо такова... Е кво има да му се чудите ве сънародници. Ракийцата ше да е тва... Можем да поспорим дали гроздова, дали сливова, дали кайсиева, но..нека не изпадаме в подробности...
Чичо Гошо не обича да изпада в подробности. Освен когато се напие и се включи в някоя дискусия на политическа тематика. Тогава словата му заблестяват със завидна философска задълбоченост и всеобхватност на мисълта. Голем Философ е тоя наш герой, чича ти Гошо, бих вметнал непринудено аз, от ролята на лирически разказвач...
И така де, Нова година е. Чичо Гошо слезе в мазата да си наточи ракийца в едно 2,5 литрово шишенце от "Дерби" - Кола и се качи на 13тия етаж с блясък в очичките. Живка, неговата верна изгора и спътница в живота, бе предложила да прекарат празника семейно, както в доброто старо време, по социализма, когато партийните идеологии ни втълпяваха, че коледа не съществува и единствено Нова година е празника в който семейството трябва да бъде заедно. И когато идва Дядо Мраз - един релегиозно ненатоварен образ, понеже партията недолюбваше църквата и всичко свързано с нея... А чичо Гошо и жена му си живееха все още твърдо в комунизма. В социализма по-точно, понеже комунизма тъй и не дойде след цифра петилетки и обещания...
Седнаха на масата. Живка бе наготвила Свинска яхнийка, Пиле с ориз, Баница с Късмети... Не чакаха никой. Синът им отдавна се бе установил в Германия и нямаше възможност, а може би и желание, да се върне, дори и само за празниците... Евентуално мо жеше да ги посети сестрата на Живка, която бе Стара мома и... която чичо Гошо, незнайно защо непонасяше. Абе, той по принцип не понасяше повечето хора понеже света като цяло му бе крив и...вечно виновен за нещо. За проблемите със здравето му, за безпаричието и за разрухата на БКП. Според чичо Гошо, афинитетът му към чашката бе следствие, а не причина за проблемите им... Странен човек е тоя чичо Гошо... Леко темерут и самут, но иначе симпатичен, ще си позволя да отбележа...
Седяха на масата. Ядяха... Дъвчеха... Чичо Гошо си сръбваше чашка след чашка. Живка бе купила пластмасова коледна елха и 2-3 шарени и искрящи топки. Имаше и гирлянди. Всичко бе купено от Илиянци, когато Живка ходим да прави Новогодишни покупки. Преди два дни, тоест...
Гледаха новогодишната програма по "Канал 1". От време на време сменяха на "бТВ" понеже сега те предлагаха по актуална и модерна програма. "Комиците и техните приятели" се бяха заели да приповдигнат настроението във всяко семейство, във всяка къща, във всеки апартамент, на всеки чичко и на всяка лелка, както и съответно - на всеки дядо и на всяка баба...И на малките деца, които все още не са достатъчно големи за да ги пуснат да излязат да се напият безпаметно с приятели. Мал шанс за тез деца...Аз вече пораснах....
Седяха на масата, ядяха, пийваха и гледаха телевизия... "Големи шушумиги са тези Комици ве" викаше си чичо Гошо в опит да намери диалог и въобще - обща тема с Живка. Те май бяха поизгубили диалога помежду си от доста години насам. Но нали бяха сами един без друг, оставаха да живеят заедно като типични, до болка омръзнали си един на друг, съпрузи. Ех, каква любов, ех, каква романтика!!!...
Звънеца извъня. Беше сестрата на Живка - Гинка. Гина по природа от малка си бе добро дете, но понеже беше пълничка, пъпчива и мълчалива остана...стара мома. И все пак в нея имаше някакъв чар. Във всяка жена има по нещо...магично. Айде, пообмислих го, връщам си думите назад, не баш във всяка, ама... Във всяко нещо, всяко божие творение, по принцип, си има нещо хубаво...Некаква магия...
"Ой, Гинчее, милооо!" - рече Живка още на вратата - "Ела да те цункам, душко!" А Гинка и отвърна, с неотстъпваща и по нищо емоционалност - "Айии, Живчеее, дай да те гушнаааа!"...
Чичо Гошо стоеше настрани и ненавиждаше тая цялата емоционалност... Тея целите лиги, целувки, милувки и тем подобни работи от детската градина... "Те, тея жени сякаш още си играят с кукли, така се държат. К'о ми са са разлигавили такива" - коментираше си наум нашия лирически герой. Стана...Незнайно защо... Може би защото Гинка се опита да нацелува и него, отскубна се от всепоглъщащата и топла и мека прегръдка и излезе без да каже нищо... "Не мога да ги понасям тея двете като се съберат.. Жени на 40 и косур години ми станали, а ми се държат като лигли..." - мърмореше си чичо Гошо докато чакаше ансансьора... Изчака го, влезе и натисна копчето за надолу...
Слезе пред блока и се запъти към Кафе-Аператива на Минчо с устрем и блясък във очите. Във вътрешния си джоб стискаше шишенцето ракийца, което бе зел..."за всеки случай". "Па и малко алкохолец на Нова Година никога не е излишен, все пак е празник" - мъдро обобщи чичо Гощо... Надяваше се да намери там тайфата. Разсъждаваше, че повечето също като него ще бъдат отблъснати от лигавия нрав на жените си. Който имаше жена де, понеже повечето бяха алкохолизирани смръдливи стари ергени, които никоя нормална жена не би търпяла.
Отиде до магазина... Пардом - Кафе-Аператива. Бе тъмно, нямаше никой. Навярно в Новогодишната вечер единствено той беше толкова изпаднал за да търси забава и утеха за душата в тази светла вечер и то точно в това светло кътче...
Бе отчаян... Изнервен и ядосан на целия свят. Седна на земята, до тенекиената стена на заведението. На завет. Седеше и удряше гълток след гълток. Душицата му се посгряваше с всяка глътка, която му действаше като... като капка любов. Капка след капка изпълваше душицата си. А любовта толкова му бе липсвала цял живот. И може би затова пиеше толкова ракия. Чувството бе почти индентично...
Стоеше и слушаше фоерверките. Една безмалко да падне върху него. Напсува ги. Некви младежи, които правеха купон на 4-ртия или 5-тия етаж и си мислеха, че... че целия свят им е в краката. Ах тези хулигани... Нямаше едно време такива...
Всички пиеха и се веселяха. Хвърляха бомбички, пиратки, фоерверки, бенгалски огньове, ракетки и...ракети и тем подобни, нашумяли след 89-та пиро-съоражения...
Хората се забавляваха и бяха щастливи. Пиеха и пееха. Чичо Гошо също пиеше, но... не пееше. И май не беше щастлив, което забеляза след кратка самоанализа на живота, която си позволи да си направи в този струен момент. Нова година бе... А той беше стар и живееше не просто в старата година, а направо в стария, миналия век...И то доста години назад... Защо така..? Този свят не го приемаше?... И той, той също не можеше да намери ролята си в него. Никой не го искаше, но и той, още повече от всичко и всички, не искаше никой от...тая реалност, в която живееше. В наши дни човек за човека е вълк!!!...
Отпи отново... Очите му бяха насълзени. В целия този глъч и в цялата тази всеструяща пиянска радост той...той стоеше сам свит до студената тенекия и...преглъщаше ракия от полвин-литрово пластмасово шише от боза... Преглъщаше с...буца на гърлото. И вече всяка нова глътка не просто топлеше душата му, а... като малка рекичка, поток след поток...усилваше и...устремяваше и едновременно давеше чувствата му... Те се понесоха по тази струя устремена..И накрая се изляха в един огромен водопад...По-голям от Ниагара...
Чичо Гошо заплака... Изля пиянската си горчивка към света, толкова неудобен и неразбираем от него... Плака докато очите му не изсъхнаха и не почнаха да го дерат и да го дразнят... А после - стана, изсекна се с рака, захвърли вече почти празното шишенце, изпърдя се и тръгна към вход Б на блок 151, устемен към 13тия етаж, неговия апартамен (не си спомням точния номер, от ансансьора в ляво) и леглото му, в спалнята, кадето вече със сигурност доволно похъркваше любимата му - Живка...
Прибра се и легна. Живка вече спеше, а Гинка се бе изтегнала на диванчето в хола. И двете похъркваха доволно, а от време на време и изсумтяваха нещо, неразбираемо за него...
Не искаше да мисли за нищо и никой. Чувстваше се емоционалено изпразнен. Легна до Живка и...просто заспа. Без сънища, без емоции, въртене в леглото или сомнанбулстване. Всичко беше нормално и абсолютно средностатистическо. Също както в 2007-ма и всички години преди нея

П.С.
Честита Нова Година, чичо Гошо!!!

Чичо Гошо имал проблеми с алкохола?!?

Някой беше казал на чичо Гошо, че имал проблеми с алкохола. Преди двайсе години, някаде...Отдавна... Дори чичо Гошо вече не си спомняше нито кой беше той, нито какво точно му каза, нито кога му го каза... Но не това в случая е важно. Важното е, че чичо Гошо се изнерви и преби лекичко, така тоя омразен за него субект. "Кой е па тоя да ми говори такива глупости. Пия си 'ичкията и вооопще не ме ебе..." - коментираще издразнен нашия герой. И от ден на ден ставаше все по-нервен. Ядосан бе на абсолютно всички от Еврофутбола, на всички в кафе-аператива на 151-ви блок, като най-ядосан бе на Минчо-бармана, който все по-често и по-често отказваше да му налива отново и отново ракия. "Стига си пил ве, Гоше, я по-добре се прибери, се наспи..." От тея фрази душата на чичо Гошо се срмазяваше, изпълваше се със злоба чернива, зениците му се разширяваха, започваше да трепери, гласа му да дрезгавее, а адреналина му се покачваше до небесата. Обикновено развръзката на така зреещия конфликт се изразяваше в опита на чичо Гошо да набие Минчо, опитвайки се да го зграбчи и измъкне през бара... Добре, че останалите гости на кафе-аператива знаеха пиянските мурафети и сприхавия нрав на чичо Гошо и го озаптваха... Обикновено, след това го изхвърляха навън и така семейната идилийка в тенекиената кръчмичка си продължаваше, от никого неосквернявана... Ех, романтика...
На чичо Гошо обаче не му беше особено романтично. Потеше се и не можеше да спи... Накрая тихичко и незабелязано от жена му Живка, ставаше, отиваше в килерчето, кадето обикновено си кашираше малко ракийца за черни дни, и гаврътваше за душевна утеха и разтуха... След това си лягаше мирно-мирно... Обръщаше се на обратно да не лъха на Живка, която никак не одобряваше неговите алкохилни навици, и заспиваше като къпан младенец... Е, чат-пат похъркваше и попръцваше, но кой средностатистически съпруг на средна възраст не го прави?...
И тази вечер чичо Гошо заспа по обичайната процедура. Заспа и...засънува...Чууууден сън му се присъни:
Сънува, че отваря очи и...Кво да види? Намира се на средата на огромна бяла зала...Толкова огромна, че чак края и се невижда... Всичко е бяло, докадето погледа ти стига... И той в средата на таз' безкрайна белота, лежи на един креват. Някав странен креват, който леко даже му обива... Опитва се да стане...Да се понамести, барем'...Но не, не може и да помръдне...Колкото и да се напряга... Попъхтя, поизпсува и накрая се отказа... Остана да лежи и притвори очи... Отвори ги след минута...И кво да види... Тълпа дребни, ниски, зелени човечета с големи глави и огромни тъмни очи го бяха наобиколили и си говореха нещо на странен език, без да помръдват устните си... "Ей, кой сте вий ве?!? Бах' мааму! Ей, ко искате от мене, бе..."? Опитът му за диалог с чуждоземците бе неуспешен...По едно време единия от приълците се приближи и заговори на разбираем за чичо Гошо език. "Ние сме пратеници от расата на "Алкалоидите" и идваме от планетата "Алкол", от далечната галактика "Ох". Тук сме за да ви изцерим от вашата алкохолна зависимост. Ще оперираме вашия организъм на метаболитно ниво и ще отстраним вашите алкохол-кинази, с чиято помощ вие разграждате етилово-алкохолните молекули, лишавайки тялото ви по този начин, от способността му да усвоява алкохол, в какъвто и да е вид и в каквито и да е дози... От този ден нататък алкохола ще бъде най-непоносимото за вас вещество..."
"Квоооо?!? Я ме оставете на мира , уа, еееей... Мааайка ви дай*а, ше ви кажа аз!!!... Аз, алкохол...такоз...килазите си ги не давам, ша знайти, ееей...!!! Пуснете ме или ше ви пребия като кучета!!!"...
В изблик на гняв и от страх да не изгуби най-свидното си, чичо Гошо преодоля някак си телекинетичните вериги, с които извънземните го държаха завързан за стола, стана и пристъпи смело към тях... И се почнаха едни тъпаници и шутове кой-каде свари... Насини им големите очи, поду им и без това по дефалт надутите глави... Счупи им ребърцата и хилавите крайници... Абе с две думи - счупи ги от бой... След като наби най-главното извънземно, цялата атмосера се промени. Постепенно в белотата изчезна и наоколо се показаха некви технически джунджурии със светукащи тук-таме по тях лампички... "Навярно бялата реалност е била оптическа измама, подържана по телекинетичен път от оня, главния зелен дрислю", незнайно откаде си помисли чичо Гошо. Той обикновено не получаваше такива велики прозрения. Доста странно... Но, както и да е, нямаше време за мислене...Чичо Гошо продължи да бие, рита и руши всичко на около..."Пуснете ме уа ей, мамка ви! Искам да изляза! Ш'ви чупа тиникията, ей, страшно ши стани, каам ви!!!" В резултат на дестриктивните действия на чичо Гошо кораба на Алкалоидите взе да се олюлява застрашително... Може би бе счупил навигационната система?... Всичко започна да се тресе!... Губеше височина!...Оооо, неее! Летящата чиния падаше, а катапулт, навярно - нямаше...
Чичо Гошо бе толкова паникьосан, че без малко да направи белята от страх. Тая, голямата, не друго... Не знайно как, обаче, в противоречие на законите на класическата механика, не последва нито взрив, нито каквато и да е форма на катастрофа, при съприкосновлението на летящата чиния със земята... Нещо повече...Летящата чиния прелетя над 151-ви блок на Люлин 10, завъртя се около блока и влезе през прозореца на 13-тия етаж право в спалнята на чичо Гошо. И от там директно, чичо Гошо изхвърча и се паркира на семейния одър до Живка...Летящата чиния се завъртя още 2-3 пъти и се изгуби в лилави светлинки и проблясъци...
"Божеееее!!!" крещеше на ум чичо Гошо, отказващ да приеме случилото се. Дали беше сън или...или беше наистина?!? Прагматичната душица на чичо Гошо се напъваше да разбере истината, но колкото и да си "блъскаше главата" оставаше сляпа за истината. Чичо Гошо не вярваше в свръхестественото и паранормалното и не гледаше "Досиетата Х". Вместо това се наслаждаваше на зрелищен футбол и гавръткаше ракийца със салатка в кафе-аператива, долу, с момчетата... И въпреки това не можеше да приеме за обективна истина версията, че това е било просто сън. Сърцето му туптеше като локомотив на товарен влак. Стана, разтреперан и олюлявайки се се добра до целта, усърдно скрита в килера. Пресуши пластмасовото 250-милилитрово шишенце от "Пепси-Лайт" и с поуспокоена душица се върна и полегна до сънуващата вече третия си сън и отвреме-навреме доволно скимтяща и прихъркваща, Живка...
От този ден нататък вече нищо не беше същото!...