Чичо Гошо бе надран като животно. Главата му беше цялата в желе и муаше халва, която се стичаше частично, разтворена в лигите му. Беше зле. Издаваше звуци, седнал с притворени очи на една пейка. Бе си зел бирица, която го досмачкваше. Главата му беше като бетониран паратропер. От време на време губеше съзнание за миг и се олюляваше заплашително наляво-надясно с доволна напушалска финзиономия. Хилеше се идиотски и се плюеше сам себе си. Зе си хляб и майонеза и зе да гребе с залъци направо от бурканчето. Окапа се целия. Бе прасе, но бе щастлив. Едно щастливо доволно дебело животно...
Падна назад от пейката и заспа...
Каква кратка приказка...
Уаазааааааап!?!...
Датз олл фелаз!...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар