За всички кандидат-роби на империализма...

И аз както повечето 'будни' студенти, викам да изпозлвам свободното си време през лятото, да попътувам и понатрупам някой друг долар в щатите. В момента, например се боря с некви сайтове, правя си СиВи, свързвам се с некви накрая на света, трупам нерви... И защо? Само защото решихме, заедно с едни приятели, да спестим около 150-200$ от програма, която щеше да ни осигури работа. Ама като можем да минем тънко, що да им даваме на тея маскари. Както и да е, те и без тва са тъпи, ако не ги излъжем ние, кой ше го направи... Или поне това беше мисълта ни отначало...
Сега кандидатствам за някакви обяви, каквито и да е, от 'спасител на басейн' до 'касиер' или дори 'градинар'. Пък накрая може да мия и чинии. Ама кво ми пука, тва се предсразсъдъци, все ми е на акъла, че някой отишъл с 'Уърк ен травел' програмите си е намерил интелектуална работа. Важно е $долари$ да капят(колкото и материално и просташко да звучи за някой изискани интелектуалци). Така, че, драги ми смехурковци, ако си мислите, че като отидете там, дебелите американци ше ви тикат пачките долари в ръцете и пуерториканските курви ще ви се пускат без пари, само 'щото сте балкански ергени, неустоими...едва ли. Запрятайте ръкави, с пот на чело и мазна усмивка, да им лъкате обувките на тлъстите копеленца. Ама ще лъскате, щом сте в тая роля. Стикайте зъби и да не ви пука. Нали после като се върнете в БеГе, ще сте некви герои с бляскави придобивки (фотоапарати, камери, дрешки, евентуално и лаптоп). Може и кола да си купите, на старо и да возите кифлите из студентски град. Но задължително - с добри тоноколони, 'шот кола без музка не е същата гъзария като кола с такава, съответно. Пък и другото хубаво нещо (на което лично аз най-много се надявам) е, че по време на екскурзийката си може да осъществите и някой друг културен обмен и да покажете на американските хот чикс к'ъв сте свръх-потентен балкански дон Жуан.... Хем хубавци, па и умници сме си, несъмнено. Как да не се възгордее от произхода си човек накрая? Макар и лъскайки обувките за жълти стотинки (опа, (ц/с)ентове) на некой мазен, значително по-грозен и по-нискоинтелигентен средностатистически американски работодател. Ама, така е, с толкова години история и с такава култура, да стоим сега на това дередже, само ние сме си виновни. Хората пари пра'ят, а ний спим, пардон - пийм...