Търсене в този блог

вторник, септември 06, 2011

Животът на бармана Жоро: Глава 3 и 4

Глава 3: На път към Амстердам

Жоро тъкмо бе приключил бачкане и си смучеше биричка от бара, бдеейки за капитана. Демек, капитана не трябваше да вижда Жоро, докато той пие от бар-ската бира. Трябваше да се прикрива и да бъде ъндърграунд. Но няма порблем, Ъндърграундът беше в Жоровата кръв... както и пюр уискенцето, парцуцката, теклилката, бирката, лафчето, моабетчето и гезменценцето. И мезето... И ракия, да, да, и ракия!!!...

И така. Жоро пътуваще към Амстердам, или по-скоро кораба му плаваше натам и Жоро се возеше в него. И си бачкаше, и си спеше (през почивките), и си пръцкаще (когато си поиска)... Такава бе съдбата на корабния работник... „ко да прай друго на тоз малкия корабец... И тъй. Трепнеше в очакване, доизпиваше си биричката и потирваше доволно ръчички. Имаше план да си напазари сто и петнейсе спейс курабийки, семки, гъбки, спийд и... Беналгин. Че сяка сабалям е толкова трудна и тежка, „Мамамудайба!”... А, да - и Визин... за очичките... Така се бе унесал в мечти, планове, филми и проекции... превъзбудено му бе. Реши да си пусне порначец за да разпузне и да хапне 3-4 снийкърска за да му е харабийка на душата. Речено-сторено...

Глава 4: В Амстердам и обратно

Жоро бе в Амстердам. Посети квартала на червените фенери, възползва се, купи си и коз, както и некви лепкави хаш-мъффини. Ко да прай... Интересно му бе да бъде част от тоя световен Содом и Гомор. На втората вечер му подариха безплатно кока, една испанска... му правиха му разни работи в квартала, а... също така изпуши и 2-3 Амстердамски и изяде е’на курабийка. Щастлив бе. Класически стоунд турист... Готино деграде... Абе, хем кулл, хем леко притеснителен субект. Но ще ви кажа само едно: В Амстердам след 11:30 да видиш човек без размит поглед е супер рядкост... особено в центъра... особено в квартала, мааан...

И ‘се пак Жорко си поживя царски. Купи си кока за 20 кинта и я попиля из улиците. Преди тва куса Холандеца. Хапна в Макдоналдс, достигайки до извода - „Макдоналдс насякъде си е... Абе, ти си знаеш... Да не кажа „зле”, ама... Нямат бира и шкембе!...”

И така. Щастие, свито в промеждутъка от времето между изяждането на един Биг Мак и изцъкването на е’ни големи картофки. Полвиначата работа, фаст фууд почивка...

И се пак - пълна харабийка, братче. Хем си боцкаш картофки в сосче, наподобяващо суха салата Снежанка, хем си свиваш Козленцето... Грозно и криво както винаги, то Жорко тей и не се научи да си свива кат’ пич... ‘Ма за к’во му бе, имаше си сто и „пидисе” приятелки, коит’ свиваха 5 пъти по ху’у от негу, ман... Разбираемо е, и аз, ако бях на неговото място, щях да правя така...

И точно в тоз’ момент, неразбираемо защо, Жоро си седеше на палубата и си пиеше двоен „Синяр”, и си слушаше рапеца след едно мъндзърко козле... Забавляваше се, правеше си представление сам на себе си и тей нататък... И така... С други думи правеше неща, които Вие, драги ми слушатели, не можете да правите, а камоли да бълнувате, сънувате и... да си представяте. Беше се наял със сиренце, целенасочено, понеже бе чул, че е доказано, че повишеното ниво на тирозина (съдържащ се във високи дози в сиренето) предизвиква... ъ... сънища. Предимно странни и объркващи но... все пак - сънища. По-добре от нищо... На тоя кораб всеки трип е ценен...

Всъщност истината бе, че Жоро бе сам в „Месс Руум”-а, коет ши рече, стаята, в която сички могат да киснат след табота, да пият и ядат, но да не усилват музика след 12. Мал шанс... Жоро си пиеше амнайстата биричка и слушаше „Моби - Алис (Генерал Миди Ремикс)” и не го ебеше особено често, много и значително... Демек, бе се накозидрондял и боравеше с ултрамегатрон меча на Джамайските Спейс Реънджъри... И призоваваше Джамайскитя Волтрон час през час... И прочие... Ко да прай... То на тоз кораб...

И всъщност цялата идея бе, че Жоро си имаше очаквания от тая вечер. Да излезе, да си напазари... Бири... Мара... Сирене... Бахур... Кот’ намери... Се си е файдичка...

Напазари си само три Кьолнски бирки, испуши се амстердамската каше Марка и си разболя главата като болна мацка след едра шарка...

Димек - докара си нормалното дереже на е’но що-годе - зле деграде... Или що-годе нормално зле... Деградирало добро дете, студент от провинцията, слушащ рап и пушещ трева, пиеш ракия и мента, и праскащ бирчоци междудругото... Ей такива хора познавам поне аз... Хек - шампиони, преживяли харакири след амнаисе бири, с дървени мечове, глави - пресни пасти и меки пици, и... ПриродонаУчен устрем. Естественици, изитатели...

Биолози... Зленковци... Зелени...

А през това време в слушалките на Жоро звучеше:

„Козата беше за трева... И през времето това... ренираха козите горски... И ето ги във Клуба. Първият куплет:

Та-ра-ри-рай-ра-рай-рааа...”

И прочие:

„Вълка предложил им контракт... Имал магазин за дискове и плочи... Занимавал се със... Ъ... Шоу - бизнес...

И козите зарибили се, дръпнали ено козле... Запели. Нещата се развиха в главономна скорост... Писаха за тях във всички горски вестници - „Тревата прави борбата” - пише го и в „Нощен труд”!...”

И така. Жоро пиеше, пушеше, слушаше и...пишеше. Каквито му ги ги говорят... Звездите... Хората... Почие... Има ли значение... Субектите... Обеките, размити в дъджовната октомврийска Софийска вечер... Варненска, Софийска, Пловдивска... Има ли значение... „Ще я имам, скоро” - каза си Жоро. Речено - ... Ъъ... Сторено?...

Публикуване на коментар