Идеи

...Смях, смях и разни странни чувства.
като телеграфен проводник на идеи се чувствам.
Идеи, идеи, без контрол изпуснати...объркани, в реалността недопуснати...
...но в главата ми влезли понеже решетките са отпуснати...Слаби...Надолу спуснати.

...А аз гледам нагоре...Нагоре! Нагоре!...

Но докаде достигам?
Политам за миг...
...И в земята се забивам...В тинята заривам...
Опит жалък да полетя...И нищо не достигам.

...Или...?

Осъзнавам истини за хората в действителност...
Потъвам и се давя в свойта собствена чувствителност...
В ярки шарки...гласове....
Отблясъци...вълни без брегове...
Бог ли мен зове?
Бог ли...(на)каде?
В мене ли...? Или пред очите ми...?
В чувствата, идеите, мечтите ми...?
...
Идеи, идеи и чувства ненужни.
Мойте стремежи за тебе са чужди.
Мойте стремежи са...недостижими!
Като болест...нелечими!
Като вълни непресъхващи...
Идеи по скоро объркани, отколкото объркващи...
Те ме отвличат, люлеят, събличат...
В трудни моменти - развличат...
Да, те ме обичат!
...

Шум в хладна пролет

Шум в хладна пролет...градска задъхана пролет
Потънал в суматоха на ежедневността жестока
Пролет - сляпа, мнима, жалка и незабележима.
От сив гранит скована, във форми начертана..
От инжинери - специалисти... естетични онанисти..
С клепачи слети..за красивото остават слепи..
Те убиват мойта пролет и я унижават..
В лед сковават...Всеки вопъл, всяко чувство във вериги го сковават.
Вземат, но не дават....От себе си нищо не дават
Те са празни...и живота изпразват.
Щастието ми разграждат..и над него от гранит соц - статуи изграждат
Градейки разграждат и умраза насаждат.
И в мене, и в тебе нещо убиват...Опитват се да убият.
Но не на правилно място ножа забиват..
Пука ми мене за ваще градежи..
Пари, кинти и златни залежи..
Мойта пролет я има. Не ще я разрушите...
(колкото и да рушите, цапате, мърсите и горите горите..)
Навън тя е малка, но в мен е голяма..
И тя - неубоздана, носи сила за промяна...
Един ден вас няма да ви има,..
А мойта пролет ще е все така красива..
Ще съм строшил аз ваще калъпи, налагали с години правила тъпи..
И от вас няма да остане помен...
А аз ще живея в полет...Над безкрайна пролет.

Есенен сън

В луд свят заспал съм задъхан
в есенна картина зазидан..отпуснат
в света насила отгоре спуснат
с роля непонятна..с цел да отгатна
смисала на вси4ко..
което тук е..и го няма
и аз пред вас съм..но и сам съм..
в 4ерно бял стих пред вас прям съм..
във този миг за миг унесен...
във мига отпуснат по вълни отнесен
на сладки шарки..и меки дрямки..
тъжните лъ4и..на есенния ден
заспиващ
сам в съня търсещ света си, преоткриващ..
бягащ от целта или целта намиращ
раждащ се..или умиращ
в сладка дрямка сладострастна..
в слабост ленна гасна..
насинен от ръбовете на живота..
търся музика с по нежна нота..
да избягам от света нещастен..
или нов свят да създам..и на щастие отдам..?
да..но дали това ще е реалност или бягство..
ще дам ли щастие и на вас...или ще бъда сам пак в пас..
с прегракнал глас..режещ гърлото ми с всяка дума..
нечута..безмислена...изхвърлена безсмисъл..
и както всеки ред безсмислен който аз...ЗА ТЕБ съм писал..
да за ТЕБ..и МОЯ СВЯТ..и МОЯ БРЯГ..и МОЯ БРАТ..
въображаеми...спомени откъсани...ме4ти мозае4ни..
изрезки накъсани..по края обгорени..
в задух, дим, душата ти опушили..доброто в теб отнели..
и щастието изгорили..в пепел сърцето ти заринали..
сма4ка ли те..с тонове..със дни...
безпътни сенки..и ме4ти..
убили смисала физи4ески..
оставили ти само...слабост..вялост..
и душевен жлъ4...отрова..
към света в който чувстваш се като на остров..сам
на своя остров...гол и сам...
ти пак си сам..
заспиваш сам..
и гаснеш в плам..
притихнал..
слаб..
..и свит
(ти не си 4овек..
а само образ сив..)

Не знам въобще за какво става въпрос с този блог...В смисъл, че и аз като всеки млад човек, а даже и малко повече, искам да кажа нещо на всички...
Но не разбирам от политика..От икономика..
Не ми пука особено за спецификите на геополитическото разположение на Уругвай...
Съжелявам хората в Руанда и Сомалия и искам да им помогна...Но нищо повече...
Влечат ме некви мероприятия, свързани с пиене...пушене:) и...
Въобще забавни мероприятия...
Хобити са ми забавните мероприятия...
Освен това обичам хората и природата..И дърветата, и тревичките, и птичките,
и гъбките, също и очарователните малки космати твари от Бета-Зироу, планета
накрая на галактиката, който винаги ще си останат за мен очарователните
малки космати твари от Бета-Зироу...Да, обичам да чета некви забавни книжки, но напоследак нямам време, 'шото съм в сесия и се занимавам с некви забавни четива
от рода на "Кратък увод в БиоФизикоХимията"..Или.."Кратки научни очерци по природознание и натуралистика", или... "Неуморни малки очилати лабораторни борци, веещи с патос знамената на Микробиологичната наУка"...
Некви такива, бро'...А иначе си падам напоследак супер деграде и само си преплитам нервните аксони и се привеждам в състояние непредразполагащо към научни успехи, открития и лауреати, примерно...Обаче тва не значи, че ще деградирам до крайна фаза и ше се превърна в един от онея очарователно смръдливи чичковци ('па илелки), търкалящи се по пейки и бордюри с бутилка пещерска в ръка и празни
 реещи се погледи...
А иначе кво искам да правя ли...Да спася света, хората и природата, примерно...
И да се занимавам с нещо 'дет ме кефи...
Искам да пиша..Да се мъча да правя хип-хопец...Аве, въобще музика...
Ей сега ми свършва сесията...Връща се от практика в Рила и се захващам с редене по пътеки дръм, кик и бас...
И после едни фрийстали, изтървани по мисловните коридори...И наредени
по пътеките на куул едита...Очаквайте голямата офанзива..Золтън Клан се завръщат директно от Бета-Зироу и носят Континиумния Трансфунктур, уред с огромна сила и тайнственост, чиято сила
единствено е по-голяма от неговата тайнственост...Гответе се за третото причастие...Треперете грешници...Чичо Гощо е зад вас и ви диша във врата...И ще ви боли..И ще е тъмно и страшно...
Буаааа-ха-хааааа:)))
Датз олл феллаз...И да се пазите...