Търсене в този блог

събота, февруари 08, 2014

Вторите годишни хип хоп награди 359hiphop.com. Равносметката...



Пети февруари бе деня на родните хипхоп "грами", а мястото бе зала 1 на НДК. Естествено и ние бяхме там, за да потупаме по рамото печелившите артисти и прЕатели...

Часът бе някъде към 9, 9 и нещо а ние тъкмо се промъквахме в храма на звездите. Партито бе събрало фенове от страната, които удобно бе разположило в Зала 1 на НДК(атонакултурата). High Live, Baby!

А сега  - основни впечатления и анализи върху развоя на звездните БеГе ХипХоп Грами:

Хубаво бе, че Спенс бе поканен. Хубаво бе и пожеланието му, за ревизия в хип-хоп пластовете, които бил пропуснал през годините, както и призивът му към ре-дизайн на логото на събитието - да бъдат включени грамофон, микрофон и т. н. (абе, знаете си ги 4-те елемента на хипхопа, няма да се правя на компетентен излишно). Един своеобразен призив към по-малко "блинк-блинк" бе отправен от сцената. Заставаме плътно зад него (то и без това нямаме друга опция).

Като най-стилен хипхоп артист се отличиха  щураците Руди, Дули, Муди и Кукушев, което много ни разочарова поради наличието на такъв масивен СВАГ в лицето на Pavel и Venci Venc'. Можеби някой не обича нестандартното? Но, сърце, мълчи...

Бяхме приятно изненадани от включването на Lexus и Били Хлапето, както и дори (забележете!) Михаела Филева, които звучаха сякаш твърде хипхоп на фона на Лео и Део, Big UP, братя! Не за тебе, Лео...

Имаше и брейк денс и то на доста високо ниво (няма да споменаваме конкретни състави, който се интересува знае, който па не - да провери). Направиха шоу момчетата, а и момичетата. Поздравления, приятели, вие правите ХИПХОП.

Естествено нашумелите напоследък с иновативния си стил Pavel и Venci Venc' забиха на на живо, спокойно, мацки; както направиха и Криско, и Лора, естествено  - и Бобо, а дори и Спенс и Goodslav.

Наградата за хипхоп група на годината отиде при Ice Cream, които явно са решили да "избухват" сериозно след дългото си затишие. Последно помним групата с хитове като "Борбата" (видео 1) и "Ще те сваля" (видео 2) от зората на телевизия "ММ". Явно днес момчетата са още по-надъхани и "натупани" от всякога, "дошли да вземат своето". Според мнението на автора има и други групи, които биха били достоен носител на тази статуетка, но... уважаваната комисия и феновете са решили така. Адмирации за победителите.


Очаквано Криско и Килата пак обраха наградите (100 Кила спечели 2, а Криско - цели 5 статуетки). Явно тийнейджърките ги обичат, или евентуално двамата се справят най-читаво в медийните си изяви. Е, поне Килата е забавенне мислите ли? А и след като Криско спечели конкурса "Зелената песен на България",  допускаме че всички еколожки са гласували за него. Честито на победителите, а на хейтърите пожелаваме да са поне наполовина продуктивни, колкото критични.


Естествено гвоздеите на вечерта бяха Redman и M.O.P, а носителката на Грами Eve така и не се появи (жалко за Eve, времето я било задържало на летището в Ню Йорк, горкичката... - бел авт.). Относно Redman - сякаш напоследък свикнахме да го виждаме все по-често по нашите ширини. Явно пича се кефи на България, нека и ние му се кефим, аз лично го правя. Big Up, поклон и уважение за творчеството на Redman през годините, както и чувството за хумор, плюс други богоугодни начинания.

Церемонията бе закрита с "живото избухване" на "кучето от тухления град", който изпълни 2-3 от по-старите си хитове, за жалост един от които  не беше добре разпознат от аудиторията (образовайте се бе фенове, слушайте по-стари неща,  знам swag сте може би). Е, за сметка на това пък, всички разпознаха закачливата мелодия на саундтрака на тийн-комедийката How High (явно доста хора са застрашени с 1 до 6 години затвор, жалко е). В обобщение - Redman е пич.

За накрая - REAL HIPHOP. За справка на пропусналите - M.O.P. - Ante UP (видео 3) и Cold as Ice (видео 4). Безкраен респект! Избухнахме си на макс, а при това бяхме успели да си вмъкнем и бира (трудно се стои в Зала 1 на НДК, когато си пънкар по душа - бел. авт.). За жалост лайвът на M.O.P. не беше особено дълъг, а и не малка част от феновете вече си бяха тръгнали, тъй като никой не благоволи да го обяви официално (жалко за феновете, срам за организаторите).

Ще завършим този бляскав анализ с учудващо свестното пожелание на MC-то на годината - F.O. за повече хипхоп в наградите за догодина.  И да можем да видим хора и като Жлъчката в наградите. А дано, ама... нали.

P.S.
Atila спечели номинацията за най-добър underground / hard core изпълнител, by the way. Жалко, че (естествено) и той не присъстваше, а Zafayah "грабна" наградата за reggea / dance hall артист. Поздрави и респект, пичове! Продължавайте...


Изводът:
Та, накратко, макар и отнесли доста критика поне част от наградите все пак бяха давани на преобладаващо хипхоп артисти. Някой работи за да развие сферата, или някой просто обяздва назрялата в момента вълна - нека читателите решат сами. Също така да си помислят кое е по добре -  да няма такива награди изобщо или да има, но разбирате ли, да бъдат малко в повечко "blink-blink"? Важното е че хипхопа е жив, а каква част от него минава по червения килим, е друг въпрос. Евалата и за усилията на екипа, постлал този килим, всъщност. А на хипхоп артистите, не попаднали в номинациите, пожелаваме догодина да бъдат мотивирани и да работят повече или... па и те да вземат  да си измислят едни награди, толкова ли е трудно? Може да не са в Зала 1 на НДК. Мир!

понеделник, януари 06, 2014

Класическия живот на един малък пич

Минчо беше увреден от малък. Бълнуваше и се друсаше с прах за пране. После пак бълнуваше. Въртеше се докато спи в плен на своя чест шизофреничен делириум. Нямаше приятели, само видения. Бленуваше по красивите момичета, още повече - имаше изострено чувство за естетика и обичаше красотата сама по себе... Но не можеше да има нито едно от тях. Красивите момичета в класа. Или съседните паралалки. Защо ли? Защото беше сдухан, несговорчив, недорасъл, с едва наболи по зубърски мустачки. И така вече близо 15 години. Бе на 29. Вечно отстъпваше. Тъпо му бе. Живота ми се изплъзваше измежду пръстите , а той остаряваше в своето безсилие и незначителност... Минчо умря на 34. Падна от строеж в който се събираше с още няколко (но никога повече от 5-6) "приятели" по съдба. Отритнати аутсайдери, мечтаещи за други планети. Бе се надъхал с попърс, изведнъж му причерня, залитна и падна от стъпалата между 2-рия и 3-тия етаж. Жалко бе. Никой не очакваше. Другите се уплашиха, после поплакаха малко, но не много. Страх ги бе. Никой не разбра за Минчо. Родителите му бяха родом от Павликени, до В. Търново, но... Баща му бе починал , майка му бе отишла на гурбет в Италия. Преди 7-8 години... Постепенно изгубиха връзка. А и не си приличаха. Сам бе Минчо. Сам и се спомина. А не можеше ли да бъде инак... ? из "Изтърваните възможности на нашите животи"...

четвъртък, ноември 28, 2013

Шаблонно

Живот... водовъртеж или месомелачка? Избори... свобода или дилема? Изкуство... стремеж или его? Аз... никой или всеки? Но за кого?

вторник, ноември 19, 2013

неделя, септември 29, 2013