Хашиш със сладко...

... с ено масенце сладко, батко,
меко, леко, хапвам сладко...
Със лъжица ровя в сладко със къпини...
а очичките ми сини, радиално са червиви,
...Бият на червено с капиляри криви,
докат муам меки сладки сини сливи...
И ме милват самодиви -
розови и сочно - напръщели...
Докат свиват ми чадели
мацки, разни, и модели
...И са наприварват сички пички те ена-връз-друга
коя първа да ми подаде кат свий масура...
'Шото сяка яка самодива иска първа да ми свива
... и поеме на криле, и прошепне ми в уше...
"Да спиш в розов кош, да сънуваш грош и сладкиш след коз...на сладкиш със коз!"

...

... и аз полегна в плен на сочна красогта
отдаден, спрял, с усмивка на уста заспал
... а тя да празни ми душата със саблазън
в плен и жерта на хашишиев оргазъм...

3. Напред в бъдещето...

...това беше първата мисъл на Добри. Да вземе добрия си, макар и моментно замразен във времето приятел - Ставри, да го вкара във времеви-пространствен шоркът и дим да ги няма в бъдещето. Речено-сторено!
Добри докосна Ставри по главата (докато той бе коленичил, захапал долния ръб на писуара с опрян в главата револвер) и го понесе със себе си, напред - напреед в бъдещето...
В следващия миг те се озоваха в...същия кенеф. Беше почти празно, с изключение на два силуета в ъгъла. Единия (силует), пикаейки, сподели на другия:
- Ей копеле, вчера некав дрислю се напрай на отворен, накарахме го да пие пикня, оня се насра, чесно... И както си се забавляваме ние с него, таман и аз мислех да го напикая, и той..изведнъж изчезна, не знам кво стана, чесну ти каам, баценце...
Добри и Ставри си глътнаха езиците. Уат да фааак?!? Как е възможно..от целия възможен времеви-пространствен континиум, Добри да ги беше телепортирал точно на същото място, но на следващия ден, и точно в същия момент, същите мутри (или т. нар. "охранители", тъй като въпросните личности работеха като бодигардове в конкретното заведение. Една служба, която, без съмнение, бяха заслужили благодарение на високата си нравственост, интелигентност и хуманност...)
Добри и Ставри видяха мутрите. Мутрите видяха Добри и Ставри. "Ще ни смачкат" - отбеляза Ставри, преди никой да не бе предприел каквото и да е. Все пак Ставри четеше мисли, но този факт беше познат на Добри, толкова и колкото на Ставри, че Добри владее времеви-пространствения континиум. Герои, неразбрани от самите себе си, та камоли от света.
Герои, героии... колко да са герои?
Първата им мисъл и последвало действие бе да хукнат навън, обзети от неистов страх. Речено-сторено. Мутрите хукнаха подире им...
"По дяволоте, навярно силата ми не е достатъчна" - помисли си Добри - "не можах да ни телепортирам по напред от един ден. Фак! Сигурно това е шото още съм разстроен..."
Беше му трудно да бяга с хемороиди. Все пак бягаше колкото му душа позволява, че и 2 пъти отгоре. Се пак беше супергерой. Ставри бягаше рамо до рамо с него. И...
Избягаха, скриха се под канала на "Евлоги георгиев" и се свиха треперейки като двама вмирисани осрани пияни клошари...
- Копелеее, какво беше това - заговори първи Ставри - какво се случи, как...как го направи?!?
- Амии... - започна Добри...
- Замълчи! Кооопелееее, всичко ми е ясно" - прекъсна го Ставри - По дяволите, та ти...ти...ти можеш да спираш времето и да пътуваш през времеви-пространствения континиум, копелееее, ти си луууд!!!
- Как...к-как го разбра, аз нищо не ти бях казал все още - запелтечи колкото очуден, толкова и объркан Добри.
Е, как... - погледна го уверено Ставри - Много просто. Прочетох мислите ти...

За хората по пътищата в зимни условия. Обръщение:

С това словоизлеянийе, богуугодно, искам да ва придупридя да внимаати каде стъпвате по улиците, че е пълно и с говна (замразени), и с лед, и с дупки (на кило), и с повръщано, и с акану (колкот' си щеш) и т.н... Тъй чи - умната! Аз оня ден си изпатих...
Ходя си аз, на разходка в парка (да дръпна ено фасче, набързо, тъй по навик) и кат са лъзнах, па паднах, па седнах не ено кучешку ако и... ае развали ми са настроението, накратко. А таман бях забил неква тийнейджърка с ей такиа цици и си престаях кво ли моем да напрайм двамата довечера, потривайки доволно ръце. То затова и не можах да запазя равновесие. Па и да се бях подпрял с ръка, се същия фуй... Немаше дънките ми да са в лайна, отзадем на дупето, а ръкавицата на дясната ръка щеше да ми е. А то беше студено, майкоо, кучешко време, несретнишко... 'Ич немаше да се съглася да се разделя с ръкавицата си току-така. Най вероятно шях да си продължа да си ходя с насрана ръкавица... Даже да си я туря в жоба по стар навик.. Или по пътя, виждайки разни браточки (колеги емсита) поздравявайки ги, шях да ги омажа и тях или с други думи да си разделим лайното по братски. Както прайм с коза, например...И ич немаше да се усетя...
Шях да усетя чак кат тръгна да си духам носа, шот щеше да ми замириши, навярно. Ама,баш тогаз, нямаше да го напрая скоро шот се бех нашмъркал с некви капки за нос, дето бях чел в ена книга на Юлян Караджов, че 'фащат и яко друсат... И чаках ефекта аз таман, като ми се случи всичко това. (За похлъзването и лайното говоря.) Ма кат видях, че от тез капки за нос файда йок, реших да свия ено масурченце мъничко-мънзъркоо, колкот да цъкна за цвят, лекичко, да се усмихна и аз на слънчевия, макар и мразовит ден.
Иначее, аз мноу обичам зимата. Обичам януари. И туршията, и ракията. И сгодните жиници. Ма говната не ги обичам, деба. И тез кучите дет ги серат, почвам да ги недолюбвам, нищо, че принципно съм енвироменталист и природолюбител. Особено Санбернарите деба...Да знайте кви ги произвеждат... Ама туй, коет ме подхлъзна мен, по нищо не отстъпваше по размери. Па и по констиненция си беше неприятно, такоа, некво... Лепкаво, мекичко, светло-кафеникаво, на места светлее до жълтеникаво. И как миришиии..малиле, с кво се е хранило тва животно бе, майкамуй говедо... И така...
Граждани, глей'ти си у краката!!!

2. С последен напън...

на изтормозения си от хронична диария, обезводнен и алкохолизиран организъм, Добри, без да иска направи нещо, което отдавна не беше правил и си мислеше, че вече не умее. В този сублимен момент той си даде ясната равносметка, че издирването на Такезо–Сенсейския меч чрез безцелно лутане из вековете и цялото това безмислено изкривяване на времево-пространствения континиум си бяха чиста проба безмислена хуйня на куб (ако щеш и на квадрат, ма е по-слабо, според мен)... А какво именно направи Добри, ще запитате вие. Ок, шви кажа (нъл съм готян) - той не направи нищо друго освен...СПИРАНЕ НА ВРЕМЕТО. И...ъ...да, гледал съм сериала "Герой", шибаняци такиа, не съм плагиат, а сатирик и хуморис, макар и от мнозина неразбран и оценен...

Както и да е, в напъна си, да изтласка навън и последните си шлякано-воднисти, нездрави и омешани с венозна кръв от спукани хемороиди екскременти, Добри без да иска 'зе че спря времето. Последните пурпурно-карамелени капчици ако, виснаха, частично отделени от аналното му отвърстие. Добри, нали си беше свикнал с тези неудобни моменти, просто се извъртя и забърса с парче тоалетна хартия нежелените остатъци от тази зловонна субстанция (а.к.а. "манна небесна") и си вдигна панталоните. Запаса се старателно като си вдигна гащите до над пъпа. 'Се пак - нали си беше чиста проба очилат сдуханяк и абсолютно страхлив путьо и не биваше да изневерява на този си стил. Иначе щяха да го заподозрат и подложат на ужасни мъки и доживотни излседвания в лаборатории-затвори. Кои бяха те, той не знаеше, но както Бен му каза, по добре и да не знаеше. Или нещо такова...

Та тъй де, Добри тръгна да вика дружката си Ставри, който се беше запилял с нек'ва недостижима за стандартите на Добри мацка. 'Се пак, не напразно, Ставри бе пича в компанията и винаги забърсваше нещо първокласно, докато за Добри оставяше тея мацки, които заебаваше или вече му бяха станали напълно безинтересни. С други думи Добри бе потребител на "втора ръка" жени - адски непрестижно занимание. Как ли успяваше да белсне пред такива момичета, все едно... все едно четеше мислите им. Нямаше си и на представа колко е прав...

Добриевото либидо бе неудържимо, за разлика от несретния му, безличен и крещящо незабележим външен вид. В изблик на наудържимо желание, понякога Добри се телепортираше назад-назаад във времето, още в праисторически времена, тогава когато жените далеч не са били толкова еманципирани и претенциозни. За него те бяха стока. Ето затова той мразеше всички долни мазни болни феминиски, които правеха шансовете му да прасне нещо все по-редки (и буквално - невъзможни) чрез заразяването на все повече и повече жени с налудничавите си идеи. Те просто...просто...му крадяха свежите крехки мръвки месо, мамицата им!!! Както и да е, по душа Добри бе добряк, просто бе и супер-смотаняк и това го подтискаше в мигове на духовно падение и отдаване на окултизъм, онанизъм и долни телесни занимания... Иначе си беше куул.

П.С. Поотплеснахме се, дори и аз го осъзнавам, така че - пълен напред към разгъване на сюжетната линия (надявам се да се казва така, не го разбирам, опитвам се просто да имитирам известни автори...)

Добри тръгна към мъжкия кенеф да потърси Ставри, тъй като си мислеше, че най-вероятно той чука някоя мацка седнал на една от тоалетните чинии, докато тя жизнерадостно и някак по детски щастливо подскача и пъшка звучно, обяздила го отгоре. Не ги разбираше Добри тея работи... Все пак бе детствен, макар и на 24...

Влиза Добри в кенефа и кво да види - насъбрали се 3-4 мутри с черни кожени якета около единия писуар. От широките им гарбини не можеше да види нищо. Пооплаши се, 'ма и му стана любопитно, че чак цайсите му се запотиха от превъзбуда (най-голямата възбуда която беше изпитвал досега бе когато "превъртя" видео-играта "Wolfenstein") и в крайна сметка, по неизвестни нему причини, реши да се доближи. Доближи се той и... що да види - една от мутрите с масивен 'патлак' допрян в главата на Ставри, явно го бе принудил да захапе ръба на писуара, пиейки урина, докато друга мутра с друг пистолет заставяше случайни посетители да пикаят точно в този писуар "...за да има "пиво" за нашия приятел Ставрича, хо-хо..." - най-вероятно бе изрекал в този момент гнусния мутряга. Добри веднага видя думите му във вид на балонче от комикс. 'Се пак не случайно бе пропилял цялото си детството барабар с полвината от тийнейджърските си години в безплодното четене на комиските на известния (но вече покоен) автор на комикси - Айзък Мендез. Имаше си проблеми с наркотиците това момче, мислеше си Добри, но последователят му - Сайлър вдъхваше нему повече доверие и с нетърпение очакваше мига, в който ще разгърне новия му брой - шедьовър ("Приключенията на Киро Намасура в Кокаляне"). И все пак е тъпо да мисля за комикси - помисли си Добри - докато Ставри лочи пикня. Но какво да направя, подяволите - запита се объркан, а и доста наплашен Ставри... Нов диариен порив го принуди да се отбие в най-близкия кенеф за около 6-7 минутки. Все пак, заникаде не бързаше, нали времето бе спряло.

Изходи се, избърса се, стана, запаса се, и отново тръгна с решителна стъпка напред. "Вече ми е леко-оо, чувствам се добрее-е-ее" - припяваше, тактувайки с крак от време на време. Чилл рефрешинг фрий майнд тайм-аутът в кенефа бе опреснил мислите му, дарявайки го с редица свежи решения. Имаше си план "Б", план "Г" и логично - план "З" (времето в кенефа ти дарява фрази тъй идейни и крилати, ифюноуамин, нигга... бел. авт.) Устемен, с усмивка на лице Добри се зае със спасяването на Ставри. Все пак му беше най-добрия приятел от детинството (...макар веднъж да му бе откраднал долните гащи докато Добри акаше, после го излъга че ще му ги върне само ако излезе от кенефа и Добри го послуша без да подозира, че преди това Ставри бе поканил 15-16 негови приятелки, които избухнаха в неудържим кикот при вида на свитичкото от притеснение 'мъжко' достойнство на Добри... На другия ден снимките на прочутия "малък приятел" на Добри обикаляха десктопите на телефоните на всички мацки в даскало, нажежявайки блуутутът до червено...)...

1. Човекът с бежовото яке...

...стоеше и пуфтеше притиснат в ъгала... Не че някой го беше притиснал, а поради обективни нам причини. Знаете причините, нали... нали?... Окей, ш'ви ги споделя шот, кат' ви гледам колко умно-умно ми мигате на парцали сте ми ясни като глътка от майчиното ви мляко (което обичах да си глътвам когато идвах на гости на майките ви докато вие още бяхте бебета... понякога го пиех чисто, понякога - с много ментааа...). Първо - по-напрегнато е някак си... по -"съспенс"-нато е..като има някой притиснат в ъгъла, давещ се в собствените си храчки и амфетаминови носово-глъткови горчивини... И второ - исках да напрая ситуацията крими - така че - тихо там, ей... кой е шефа на приказката се пак?

Така де... Ставри се беше насрал от страх с притиснат в главата пистолет след краткотрайно перчене и уж перформ-снато и добре актиорски изиграно (но доста нереално според мнозинството) спречкване с въображаеми крими-босове и тарикати... за пред неговото момиче - Минка. СЕГА Минка ревеше... по-скоро ревеше ПРЕДИ, защото току-що я отвлякоха за косите 2-ма от облечените в черно дву-гардеробни типове с безизразни лица, тъмни очила и набола тъмна брада с грубостта на свинска четина. А, забравих - с набръчкани вратове и обратни захапки и особенно наднормени телосложения... крещящо анти хомо-фешън пропорционални фигури... Горили..Свине...Животни...Диваци...Неандерталци.. ей тая дума, последната не могат и да я и напишат сами...ясно ти е за какви личности иде реч, нали... И така да..тея "борчета" беха сгащили Ставри здраво, завлекли Минка в ъгъла... Ставри се молеше на небесата да му върнат силата... способността... магията, която така и не се появи. Отчаяно деяние, обречено на провал... Добре че, все пак, Добри бе наблизо... пък и той нали беше човек на Пауър Ренджърс 'се пак.. 'се щеше да на прави нещо, способно момче е... И таака де...Добри мина покрай тяхи...и замина.. “Навярно се е уплашил" помисли си Ставри... Не, по-силно - в действителност Добри дори се беше насрал... Имаше такова гадно и отвратително разстройство... (в смисъл - и физиологично, не само психическото, то в наши дни кой го няма)... че не издържа и на път към мъжкия кенеф отби по пряката (ака по шорткътът) към женския кенеф... в ляво. И така.. курдисам са той там кат квачка над яри..и сери ли сери.."сери драги Добри, сера Добри, сера"... Това трябваше да е скоропоговорка за едноименния герой ма не успях... " 'се пак и аз бактисах..и аз съм човек... "Човек-човееек, колко да си човек"...провикна се някой от втория ред... “На ти тоз шамар, отвърнах му аз". (Ся кат се замисля - май беше "Биг Ша" въпросния... човек поуронил за миг достойнството ми, е нищо де, върнах му го тъпкано с един голям шамар зад врата, при което цаките му паднаха на пода и се счупиха, а той заплака... Както и да е, размина му се... Великодушен съм си и това е...) Та така де..в този момент Добри дриска а Ставри бива надрискан от страх с пистолет в главата, с уста захапала (по принуда естествено, се едно е в гангстерски филм, само 4е тук е наистина) долния ръб на писоара. Или с други думи - това место откадето пикнята се стичан когат сифона се е затулил и пикнята вместо да отива в канализацията прелива с радост като мини водопадче...лъщи трепетливо блещука като трепетлика и радостно капе по фаянса на пода, устремена към каналния изход в единия ъгъл на банята, кофти нивелирана от пиян фаянсаджия... или от баща му - още по голямо алкохолно петно... Или - посоката на отвеждане на урината щеше да е тази, ако там не бе отворения устен отвор на Ставри със завързани очи и опрян в главата Дезърт Ийгъл модел "ДИ94.03.02.а". Невърмайнд... Важното е че е акано и хард кори мириши, а мама не би си и направила труда да купи "глейд спрей" за дупка кат таз'... И точно в тези отвратителни санитарно-хигиенни условия, с притисната глава..връзка на очите, пистолет допрян в тила и уста...поемаща жадно (но според мен - по принуда на насилвачите) всяка капка урина стичаща се ту - бавно, с трепет и несигурност, при лиспа на пикаещи, ту - като "малка жълта ниагара" при наплива на обуркани развеселени туристи с пълни пикочни мехури, усмивки на уста, бира в ръка и полу-еректирали от напрежението пишки... се пак кенефа е с пари, влиза се само при крайна нужда... И така, да обобщим...единия дриска...другия се надрисква, докато мацката му е завлечена за косите и най-вероятно грубо и серийно съвокуплена, а най-вероятно и записана на видио (деба тоз йутуб дагуйба). С други думи - никва героичност..никъф' пламък... Добре че решавам да спра дотук докат интереса ви е все още кеч'нат... Утре-удругиден ши ви забия мокър лиричен шамар..обещавам ви.. А ся се връщам към виното...орехите с мед и ени супер яки клипчета на Ева Анжелина (ифюноууаамийн, нигга!!!) и ако беше останало нещичко пак щях да свия...ма...язък...свини... сичко се уплйосква днес, никой не мисли за утре... Автора е потресен!

Пътувам (Home, sweet home)

Пътувам из полетата повехнали
и шума сива пука под краката ми...
Суха есен, прашен път,
навит край ручей пресъхнали...
Пътувам... по полята, погледа ми рее се...
по къщурки, с керемиди охрени...
От тухли купища, разхвърляни
край стари мостове ръждясали...
Към утрешния ден, мечти увехнали...
...и стеле се спокойно есенното слънце,
с меланхолия лъчи разпръскващо
по постройки сиви и бетонени,
с мазилка, пръскана, оронена...
Пътувам с влак, слушам музика и чупя орехи...
И храня се със плодовете, есенни
на живота ми "заслужил", отруден, недоизживян...
За живот гладен, в мечти приспан,
аз живея, дишам, трудя се
... и пътувам с влак през нивите изсъхнали
... и шума суха пука под краката ми
Слънцето потъва бавно
... и сенки плуват между храстите
... и стълбовете телеграфни, един след друг редят се...
А цветовете, топли, есенни,
изстиват...
Тревата вехне...
Земята съхне...
И всеки полъх нов веч' 'се по-сух и хладен е.
Светът заспива...
Аз отивам си...
Пътувам...
Връщам се... Или отивам?
Будя се... Или заспивам?
...Или с очи отворени сънувам,
в нивата полегнал,
сграбил в шепи пръст,
все още топла, но изстиваща...
С очи отворени...
Аз плувам в облаци
и живея в кулите небесни...
А този октомврийски ден отива си,
топлината гасне...
Устните изсъхват и напукват се
И...единствено сълзи ги навлажняват
Когато шепнат тихо
песен плаха и приспивна,
целуващи завивките изстинали,
...В тази вечер, тиха, октомврийска...

Обичам напушен да пиша...

Обичам напушен да пиша, да пусна...
мислите долу и да отпусна..
Очи, крака, сетива...
Да дам воля и свобода..
В лек джаз с джин и джанки...
карамел хапвам, денся с албанки..
И чувствам се 'се едно дъвча големи парчета луканки..
Месо..Бира..Секс и жени...
дай ми още и нощи и дни..
Да не мисля ..
Да се отпускам,
Да препускам
през чаршафите 4ерни сатененени...
Намирам те тебе толкова нежна но..ледена..
Изгарям те
..на грил, на шиш
...С огъня пърля те, галя те...
..изяждам те
...Като вълк жертва..изгарям те
и потъвам
..Натам насам..
във филми пиянски...
Кораба клати се..всеки припада..
А в главата ми пак е пиянска забава..
Оргия...
Не ги мисля.. не синтезирам,
а проектирам и режисирам,
без да знам, че го правя..
И с ангели адски се милвам и галя,
Играя...
Припадам в прегръдки греховни и дишам лепило...
Падам в ада забрави ме...
С поппърс задуши ме, главата пръсни ми...В мъгла от ганджа потопи ме...
Така остави ме..не говори ми...
Бил съм зле, ко май бе...?!?
Искам да те хапя пар4е по пар4е...насилие и хард рок...хип хоп нон стоп...
Психарии главата отвинтили...
Отпуснали разляли и запиляли от девет села в десето..от гето във гето...
падам от небето..главата ми реплицира се..появява се и тук и там демек тук-таме..
а мене пак не спира дан'май'бе..
Отдавна излязал съм от ваща въртележка...
и бих ебал сяка яка колежка
..която по пътя ми съблазън ми дава...
щот съм роб на адска забава...
ол да тайм айм тинкин абаут секс...
и да изям троха по троха от тялото ти целия спейс кекс...
и корабийки с'стафиди, и желета - меки и сладки, и бонбони... за партита и купони...
Главата от толкова ганджа ме боли...
Припадам..върхо тебе...от дървото греховно...
Падам.. боклук съм..за нищо не ставам...
Пия, пуша, ям, еба и припадам...
и на греха се продавам...
да го контролирам не мога..не го търся, тва не е мода...
аз съм...боклук греховен..
сма4кан...
Искам да 4укам до безкрай докато припадне от кеф на земята целия рай
...и са разпилей...и секи са смей...и секи на хай - объркан...припаднал...щастлив
...В мекота топла свит и обвит от светлина и любов...
И на живота сив спре да е роб...

Чичо Гошо в Ню Йорк...

Чича ти Гоша отива в New York, батко... Толкова се е развълнувал, че чак получава колики и леки газове от време на време... Донт уори - взел си е Имодюм+ да го пази от неволи и несгоди (и най вече - диария)... Облякъл си е белия каруцарски потник, нахлюпил калпака и се е понесъл със големи крачки напред към столицата на света... Има лерки здравословни проблеми, като артрит, зъбобол, гноен абсцес и... вечно съпровождащите го там ментални отклонения и проблематики на деликатната чичо Гошова душевност... (Душа - бездънен океан!!!) Но въпреки всички и всичко...Сам срещу всички, зад микрофона - чичо Гошо!... Вобще не го ебе!... Аве, няма кво да ви обеснявам, рано сутрин е, не ми се мисли.., че тъй де, вие по принцип трява да си знаете, че "чичо Гошо не го ебе."..че така де..отива да види статуята на свободата и да се опита да се изпикае от нея в океана... Да се изсере в Централ Парк и да... И да си намери 5-6 нови приятели, примерно... Аве, да ви кажа правичката чичо Гошо не търси нищо друго освен евтин staff и евтин курволяк..Датъз да тру' мотхафуцка! Хеал Yeah!... Стар мошенник е чича ви Гоша... Ненадминат хитрец... Сто процента ше се помъчи да напраи някоя далаверка, да изгърби некои японски турист, като му открадне най скъпото - камерата:) или...ще краде дребни стотинки от просяците... Ама чичо Гошо не е дребнав човек, принципно... Той има и големи планове, големи мечти...Мечтата му е да си отвори е'на баничарница, където наред с баничка и божичка ше може обикновения американец да вкуси и по някоя глътка от нашта свидна, свещенна, благословенна ракийца. Резпект за ракията!!! Ръцете горе (giv it up 4 da rakia), yeah, yeah!!!... Че тъй де... Зел си е раничката... зел си е паста за зъби, шото...разбра че в западната култура обичат устата да им мирише на мента...И дим да го няма..на Автобуса...А автобуса му го уреди некав турчин, абсолютен пинтия и далавераджия дето се опита да го измами и да му земи 10$ повече... Деба тез мошенници! Туй да не ти Кьопорлуу чаршия в Истанбул бе, чиче...Че тъй де, чичо Гошо се не хваща... Накрая пак си плати де, ама поне се опита да играе театър и да го дава тежко-тежко. Мал шанс...Ама чичо ти Гошко, браткоо, вобще не го ебе... Мислиш му пука ли? Има си пари - "ей, батка, чесно, пари кат весници, от мен ше знаеш"...често обобщаваше нашия герои. Па и имаше право. Беше в бизнеса с ландс(/гроундс)кеепинг-а и в хранителната индустрия. С други думи - беше чистач и скараджия...Ама такава е съдбата на всички имигранти... Вие си мислите че 'секи като дойде тука и цъфва и завързва... Той, верно, цъфна, ама от хемороиди... Че тъй де... Нема я тъз романтика тука...Това е в резюме, кат' цяло...Обаче...Естествено, че чичо Гошо не се отказва...да търси любов...приятелство и топли чувства, скрити нейде в гетото...Няма търпение да замръкне в Бронх или Брууклин и после, ако го гръмнат ше може да се хвали че е участвал в гангстерска престрелка... Ама той, чичо Гошо, даже няма и пистолет... Е, има един, ама го подари на племенника си, шото, въпреки че приличаше на истински, си беше абсолютно пластмасов и доста воден пистолет... Но всичко изредено до тук е безмислено...Спри, не говори! Сърцето на чичо Гошо се мята лудо...Автобуса идва в пушек и мъгла... Мистериозно утро, романтично! Пътешественическата душичка на чичо Гошо пее и ликува! Нека всички бъдем с него в този миг разделен! Напред! Напред, напред към New York, Гоше, напред към столицата на света!!! Та-ра-та-та-та-тааа!!!

Чичо Гошо мрази Емо-тата

Понеже всичките са такива едни намазани, накачулени с обички и имат смотани перчеми, из под които го гледат с малките си злобни очички, копеле... Освен това не слушат неговата ХУБАВА МУЗИКА (а.к.а. добрия стар сръбски турбо-фолк:), а некви изчанчени педераски китарни дрънкания... Деба... накаде отиват тез деца ве, накаде отива тва бъдеще, думи нямам просто... Обичали да се нараняват сами? Боже-е-е, ама като ви хвана аз с една точилка и като ви подпухам, ше се види обичате ли да се наранявате сами или ...обичате аз да ви наранявам... Деба!...Думи нямам...Тва е... Крива младеж, криво бъдеще...

За повече инфо:
http://vbox7. com/play:a8b57eb0